Всяко трето дете  е обект на различни форми сексуално насилие.

Всяко трето дете  е обект на разнообразни форми полово принуждение. Това съобщи в предаването " Преди всички " Екатерина Велева  психотерапевт и ръководител на Фондация " П.У.Л.С. ":Аз считам, че по никакъв метод няма никаква концепция нашето общество за това какво се е случва, изключително в домовете ни - в нашите къщи.  Така нареченото домашно принуждение, което има необикновено доста проявления, а една от най-тежките му проявления е половото принуждение - половото принуждение над членове на фамилията и най-тежката - форма принуждение над деца. Защото, когато приказваме за полово принуждение, това е форма, която наранява освен физическата целокупност, а наранява егото, наранява самата еднаквост на индивида и това като прекарване с психическа натовареност е равностойно на гибел. По наши данни и по международни данни това, което сочи статистиката е, че всяко трето дете, изключително в България, мисля, че и по света е обект на полови нападения - полово принуждение, като в термина полово принуждение ние психолозите включваме всички форми без изключение на изнасилването.  Това са формите на всевъзможни похищения от вида на опипване, от вида на съответните такива отрицателни сексуализирани послания към съответните деца, проникванията - анално-орални, които, за жалост още е Наказателният кодекс не е стигнал до това равнище да бъдат избрани като форма на обезчестяване, сподели Екатерина Велева, представител на Фондация " П.У.Л.С. ", която взаимно с институцията на омбудсмана и Националната мрежа за децата провежда през днешния ден кръгла маса на тематика " Гарантиране на правата на децата, потърпевши от принуждение ". По отношение на нужните промени - в закона и в обществото, Велева разяснява:Мисля, че е извънредно значимо да бъде изменен Наказателния кодекс. Съответно оттук нататък мисля, че от по-голямо значение и по-голям фактор би било, в случай че се промени общата човешка настройка към казуса, като надлежно подчертаваме върху всички институции, които са в системата за протекция на детето.  Когато приказваме за деца, тук са хората, които би трябвало да бъдат добре подготвени, добре квалифицирани  - приемащи и предлагащи съответна помощ за децата.  За страдание в това не може да се похвалим като страна -  с едно бързо произвеждане при такива случаи, с едни подготвени обществени служащи и психолози, които посрещат казуса с доста познания умения и доста самообладание.  За да се работи с казуса полово принуждение човек би трябвало да има редица умения за това да посрещне казуса, да не избяга от чутото - в дословния и в преносния смисъл, защото  е доста тежко за един човек, пък бил той  и експерт в дадена област, да чуе какво се случила на едно дете - толкоз тежки прекарвания, с които самите ние доста бързо се идентифицираме и фиксираме, които допират нашата лична персона, нашето лично прекарване и себесъхранение и е доста мъчно човек, без значение какъв експерт е, в каква област, да понесе чутото. 
А в последно време, в последните години от разнообразни държавни и неправителствени организации върви информация по всички канали  - електронни медии, телевизия, флаери, реклами за това какво е принуждение, какво е вярно и какво не е вярно.  Според мен дотам обществото се насити, нашата сензитивност се насити от всякаква информация, че у хората сякаш се задейства един механизъм, който е на противоположния ефект  - някак станахме нечувствителни. Когато едно явлението се повтаря непрестанно, сякаш обществото  - това е нашето наблюдаване, обществото става все по-нечувствително към това кое е норма и кое не. Някак се възстановява арогантността, пошлостта, сексуализацията на децата, отбеляза  Екатерина Велева. Цялото изявление може да чуете от звуковия файл.